Jump to content

Krasen

Forumjan
  • Posts

    4
  • Joined

  • Last visited

Posts posted by Krasen

  1. Арменци

    Пейо Яворов

    This is a poem by Pejo Iavorov - great bulgarian writer, who wanted to represent the genocide and the exile over the armenians. Although he was a revolutinary participating man - he was fighting against the turks in Macedonia, and that time he was one of those who met the armenians runing from the turks genocists.

    As you know many armenians are succesfull to escape unter the sword of the f***ing turks in Bulgaria. I have many friends who are, mmm, bulgarian armenians and i admire them very much! Greetings from Bulgaria.

    Here you are a link to the Armenian community in Bulgaria  http://armenians.orionbg.net/en/index.php

    P.S. It's very sad poem.

    Изгнаници клети, отломка нищожна

    от винаги храбър народ мъченик,

    дечица на майка робиня тревожна

    и жертви на подвиг чутовно велик -

    далеч от родина, в край чужди събрани,

    изпити и бледни, в порутен бордей,

    те пият, а тънат сърцата им в рани,

    и пеят, тъй както през сълзи се пей.

     

    Те пият... В пиянство щат лесно забрави

    предишни неволи и днешни беди,

    в кипящото вино щат спомен удави,

    заспа ще дух болен в разбити гърди;

    глава ще натегне, от нея тогава

    изчезна ще майчин страдалчески лик

    и няма да чуват, в пияна забрава,

    за помощ синовна всегдашния клик.

     

    Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

    разпръснати ей ги навсякъде веч -

    тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

    върху им издигна за всякога меч;

    оставили в кърви нещастна родина,

    оставили в пламък и бащин си кът,

    немили-недраги в далека чужбина,

    един - в механата! - открит им е път.

     

    Те пеят.. И дива е тяхната песен,

    че рани разяждат ранени сърца,

    че злоба ги дави в кипежа си бесен

    и сълзи изстисква на бледни лица...

    Че злъчка препълня сърца угнетени,

    че огън в главите разсъдък суши,

    че молния свети в очи накървени,

    че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

     

    А зимната буря им сякаш приглася,

    бучи и завива страхотно в нощта

    и вихром подема, издига, разнася

    бунтовната песен широко в света.

    И все по-зловещо небето тъмнее,

    и все по се мръщи студената нощ,

    и все по-горещо дружината пее,

    и буря приглася с нечувана мощ...

     

    Те пият и пеят... Отломка нищожна

    от винаги храбър народ мъченик,

    дечица на майка робиня тревожна

    и жертви на подвиг чутовно велик -

    далеч от родина, и боси, и голи,

    в край чужди събрани, в порутен бордей,

    те пият - пиянство забравя неволи,

    и пеят, тъй както през сълзи се пей.

×
×
  • Create New...